На бившия... с любов
- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! - отвръщам, но си мисля:
"Какво му става и какви ги плещи?!"
Туй - бившият... Ама, от много време
дори и бивш не е. Отдавна е забрава...
В чужбина беше хукнал да се жени.
(Ожени се, де... много... чак си страда.)
- Такова... мисля си да се прибирам...
(Не гледам правописните му грешки.
Разбирам го, вълнува се човекът.)
- Избрал съм за децата модни дрешки...
- Аха... Чудесно! - а на ум: "Едва ли,
да пазаруваш е сензация световна..."
- Ще им се радват, както и на тебе... -
а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.)
- За отпуската ли ще си пристигнеш само? -
защо го питам?... Сякаш ме касае!
- Самичък ли ще си?... Или пък двама? -
животът е театър и... играя.
- Самичък... (Ясно! Затова в принцеса
превърнах се. Добре, че не - в царица...
Със сигурност и сам се е досетил,
че ще римувам твърдо с магарица.)
- Е, мисля да остана, да се върна...
че тука нещо май не ми понесе...
(Усмивка праща, сякаш на майтап е,
а мен от "перспективата" ме втресе.)
- Решенията сам ги вземаш, знаеш.
(То беше някога, сега е вече друго.)
- Но да не вземеш после да се каеш... -
опитвам се да не подходя грубо.
- Аз мисля да опитаме... отново...
Да не е превъртял?! И май не мисли!
Изплю си камъчето и готово...
А аз определено си се вкиснах!
- Че рано си се сетил да опитваш! -
Гневът ми вече пламна като факла.
- Когато искаш тръгваш и се връщаш...
Сърцето ми да не е празна ракла?!...
- Ядосана си ми! Но трябва да го кажа...
... Остана си в сърцето ми едничка!...
- Дори така да е! Дори да вярвам...
... но моето - не е, не е самичко!...
Пропадна връзката... (Май токът спря.
Или доставчикът на интернет фалира.)
Дописах:
"Силна съм, ти сам ми го призна.
Сега изпий за мойта сила чаша бира!"
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
