nezemna (Неземна)
357 1192
6 feb 2016, 20:37

На Богородица 

  Poesía » Otra
931 0 8

Когато Богородица ми проговори,
сълзите ми потекоха към топлата земя,
усетих се пречистена от грехове и хули,
сърцето ми от цялата любов замря.

Разказа ми, защо и как съм се родила,
каква е мисията на моята душа,
и как да черпя нови сили
от извора на Божията река.

И каза ми, че трябва да лекувам,
това е смисъла на моята съдба,
че тръните, които съм събрала,
ще се превърнат в прелестни цветя.

А от цветята трябва да раздавам, 
на всеки, който е в беда
и безрезервно на душата му да давам,
чрез стих,  надеждата за пълна свобода.

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще заповядаме
  • Благодаря ви на всички от сърце!!!
  • Чудесен финал, Цвети! Моите почитания!
  • Ех, че сте добрички!!! Благодаря ви!!! За всички има момент в който се обръщат към себе си и откриват, че Бог е в тях, но това става, когато дойде момента за това! Ако не стане в този живот, със сигурност, ще стане в някой друг! То, точно за това сме тук, за да открием, че Бог живее в нас!!!
  • Дано да има повече такива лечителки Поздравления за хубавия стих!
  • Човек е щастлив когато разбере мисията си в този объркан свят.А той се нуждае от много цветя като теб!!!
  • Красив смисъл
  • Значи си сред избраните, Цвети! Лекувай, но най-вече душите на невярващите, които още могат да прогледнат. Защото за някои си мисля,
    че са завинаги ослепели. Поздравление за възвишения стих!
Propuestas
: ??:??