6 февр. 2016 г., 20:37

На Богородица

1.2K 0 7

Когато Богородица ми проговори,
сълзите ми потекоха към топлата земя,
усетих се пречистена от грехове и хули,
сърцето ми от цялата любов замря.

Разказа ми, защо и как съм се родила,
каква е мисията на моята душа,
и как да черпя нови сили
от извора на Божията река.

И каза ми, че трябва да лекувам,
това е смисъла на моята съдба,
че тръните, които съм събрала,
ще се превърнат в прелестни цветя.

А от цветята трябва да раздавам, 
на всеки, който е в беда
и безрезервно на душата му да давам,
чрез стих,  надеждата за пълна свобода.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще заповядаме
  • Благодаря ви на всички от сърце!!!
  • Ех, че сте добрички!!! Благодаря ви!!! За всички има момент в който се обръщат към себе си и откриват, че Бог е в тях, но това става, когато дойде момента за това! Ако не стане в този живот, със сигурност, ще стане в някой друг! То, точно за това сме тук, за да открием, че Бог живее в нас!!!
  • Дано да има повече такива лечителки Поздравления за хубавия стих!
  • Човек е щастлив когато разбере мисията си в този объркан свят.А той се нуждае от много цветя като теб!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...