На болката
Ти ли ме съблече като дреха?
Аз ли те изтрих като следа,
та се чувствам като полъх лека
и пречистена като сълза?
Няма да попитам как си тръгна,
нито кой ли друг те призова,
ала някога, щом пак те зърна,
ще залостя своята душа.
Не защото ме е страх от тебе,
ни затуй, че пак ще ме боли -
щом привикнала съм с твойто бреме,
носила те бих до старини...
Ала без прегръдката ти злобна
мога да се нарека "Свободна".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
