28.11.2009 г., 17:48 ч.
На болката
Ти ли ме съблече като дреха?
Аз ли те изтрих като следа,
та се чувствам като полъх лека
и пречистена като сълза?
Няма да попитам как си тръгна,
нито кой ли друг те призова,
ала някога, щом пак те зърна,
ще залостя своята душа.
Не защото ме е страх от тебе,
ни затуй, че пак ще ме боли -
щом привикнала съм с твойто бреме,
носила те бих до старини...
Ала без прегръдката ти злобна
мога да се нарека "Свободна".
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...а всъщност колко нежност прозира под болката ти...
защо я криеш? -
Здрваейте Виктор, Валя и Ангел!
Благодаря ви за прочита и коментарите! -
Никой не може да затвори в клетка Любовта...
Поздрав за прекрасния ти стих! -
"Ти ли ме съблече като дреха?
Аз ли те изтрих като следа"
Благодаря ти за стиха, Росица!
Грабна ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятно ми е да те видя тук!