Там, където си,
времето никой не гони
и когато след залеза
грейне звезда,
звезден прах по лицето ти
тихо се рони,
а душата безплътна
искри в светлина!
Песента ти отново
в пространството литва,
а след нея
не птици– политат мечти,
за да има надежда
за всички... молитва
да е наша
през дългите нощи и дни!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados