20 abr 2006, 11:27

...на брат ми . 

  Poesía
1817 0 8
Годините летят и градят в окови
онези розови и детски времена,
в които бягахме безгрижни, голи
по окосената от дядо ни трева.
Но времето не ще да разруши, Братле,
това, което двама ни събира-
един дом и едно майчино сърце,
което дори и грешни ни разбира.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??