20.04.2006 г., 11:27 ч.

...на брат ми . 

  Поезия
1874 0 8
Годините летят и градят в окови
онези розови и детски времена,
в които бягахме безгрижни, голи
по окосената от дядо ни трева.
Но времето не ще да разруши, Братле,
това, което двама ни събира-
един дом и едно майчино сърце,
което дори и грешни ни разбира.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??