...на брат ми .
Годините летят и градят в окови
онези розови и детски времена,
в които бягахме безгрижни, голи
по окосената от дядо ни трева.
Но времето не ще да разруши, Братле,
това, което двама ни събира-
един дом и едно майчино сърце,
което дори и грешни ни разбира.
онези розови и детски времена,
в които бягахме безгрижни, голи
по окосената от дядо ни трева.
Но времето не ще да разруши, Братле,
това, което двама ни събира-
един дом и едно майчино сърце,
което дори и грешни ни разбира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриан Иванов Всички права запазени
