На братовчед ми, Чарли
(02.08.1972 – 13.10.2010)
             

Днес трябваше да се празнува 
и да вдигнеш тост за годините.
Но те няма и ще се тъгува,
а да те има са много причините.

Ти лъв се роди и лъв си остана 
и като такъв се бори в живота. 
Напук на всички изпитания
душата ти ръмжеше: „Аз мога!“ 

И винаги говореше право в очите, 
директно и без заобикалки.
За съжаление толкова къси са дните

млад си отиде, а аз бях малка.

Все забързан и все вършеше нещо
душата ти бе в постоянно движение.
И нито в студено, и нито в горещо
аз в очите ти не видях напрежение.

Ще те помня с добро, братовчеде
с принципите и мъжката дума. 
И ако случайно бащата е с тебе
кажи, че перото ми е куршума.

Днес трябваше да се празнува,
трябваше да си на пет десетилетия.
За истинските хора вечно се тъгува,
Господи, каква трагедия!

02.08. 2022 г.

Ракитово
Тъгувам…