31 mar 2019, 19:47

На брега 

  Poesía » Del paisaje
532 0 0

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.

Рокля с дантела ми шие бялата пяна
бяла чайка в небето се рее.
И аз засмяна и в нова премяна 
следвам вятъра, а той пее ли, пее.

Заплита косите ми, а после ги пилее,
но не смее да ми се присмее.
Заиграва се с моя шарен шал
и танцуват двамата като на бал.

Пълня шепи със пясъчно злато
и строя отдавна мечтан замък.
В далечината съзирам бяло ято
на близнат от морето камък.

Със всяка вълна разговарям
и въздишки в солта й разтварям.
Слънчев лъч по лицето ме гали
и силна жажда за живот ... пали.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??