31 мар. 2019 г., 19:47

На брега

886 0 0

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.

Рокля с дантела ми шие бялата пяна
бяла чайка в небето се рее.
И аз засмяна и в нова премяна 
следвам вятъра, а той пее ли, пее.

Заплита косите ми, а после ги пилее,
но не смее да ми се присмее.
Заиграва се с моя шарен шал
и танцуват двамата като на бал.

Пълня шепи със пясъчно злато
и строя отдавна мечтан замък.
В далечината съзирам бяло ято
на близнат от морето камък.

Със всяка вълна разговарям
и въздишки в солта й разтварям.
Слънчев лъч по лицето ме гали
и силна жажда за живот ... пали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....