31.03.2019 г., 19:47

На брега

879 0 0

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.

Рокля с дантела ми шие бялата пяна
бяла чайка в небето се рее.
И аз засмяна и в нова премяна 
следвам вятъра, а той пее ли, пее.

Заплита косите ми, а после ги пилее,
но не смее да ми се присмее.
Заиграва се с моя шарен шал
и танцуват двамата като на бал.

Пълня шепи със пясъчно злато
и строя отдавна мечтан замък.
В далечината съзирам бяло ято
на близнат от морето камък.

Със всяка вълна разговарям
и въздишки в солта й разтварям.
Слънчев лъч по лицето ме гали
и силна жажда за живот ... пали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...