31.03.2019 г., 19:47 ч.

На брега 

  Поезия » Пейзажна
546 0 0

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.

Рокля с дантела ми шие бялата пяна
бяла чайка в небето се рее.
И аз засмяна и в нова премяна 
следвам вятъра, а той пее ли, пее.

Заплита косите ми, а после ги пилее,
но не смее да ми се присмее.
Заиграва се с моя шарен шал
и танцуват двамата като на бал.

Пълня шепи със пясъчно злато
и строя отдавна мечтан замък.
В далечината съзирам бяло ято
на близнат от морето камък.

Със всяка вълна разговарям
и въздишки в солта й разтварям.
Слънчев лъч по лицето ме гали
и силна жажда за живот ... пали.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??