Вървя по брега на океана,
удрят се в душата ми бурните вълни.
Душата ми, отдавна разпиляна,
за тебе още ден и нощ тъжи.
Обливат пътя ми бурните вълни,
докосват ме омайно с нежната си пяна.
Луната се оглежда в моите сълзи,
сълзи по тебе, обич неразбрана.
Поглеждам напред, навътре в океана,
усещам щастие, мъка... Боли.
Чувствам величието на безкрая,
величието на живота, който ни раздели. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse