27 апр. 2008 г., 21:50

На брега на океана

738 0 1
Вървя по брега на океана,
удрят се в душата ми бурните вълни.
Душата ми, отдавна разпиляна,
за тебе още ден и нощ тъжи.
Обливат пътя ми бурните вълни,
докосват ме омайно с нежната си пяна.
Луната се оглежда в моите сълзи,
сълзи по тебе, обич неразбрана.
Поглеждам напред, навътре в океана,
усещам щастие, мъка... Боли.
Чувствам величието на безкрая,
величието на живота, който ни раздели.
Дори луната не огрява морето,
така, както ти огряваш мойто лице.
Дори звездите не блестят на небето,
така, както ти - в мойто сърце...
Днес нощта е много различна,
красива е днес дори и тъгата.
Ти ме караш да те обичам
повече от океана, който ме докосва в душата.
Повече от звездите, които мечтая да стигна,
повече от всичко на земята...
Днес нощта е много различна,
красива е днес дори и тъгата.
Ето - стоя пред бурния океан,
представям си твоя образ студен.
Протягам към теб своята длан,
а ти все повече се отдалечаваш от мен.
Дали ако тръгна навътре към океана,
дали ако потъна, за мене ще те боли?
Дали поне спомен за теб ще остана,
дали ще ме откриваш в бурните вълни?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пленяващо,красиво,неповторимо...точно като теб и стила ти...прочетох всичките ти творения и не знам какво да кажа...може би обичаш прекалено...дори до болка...любовта е вечен двигател за мислите на творец като теб...използвай я,без да се замисляш,че понякога боли...така е по-лесно...=]

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....