Вървя по брега на океана,
удрят се в душата ми бурните вълни.
Душата ми, отдавна разпиляна,
за тебе още ден и нощ тъжи.
Обливат пътя ми бурните вълни,
докосват ме омайно с нежната си пяна.
Луната се оглежда в моите сълзи,
сълзи по тебе, обич неразбрана.
Поглеждам напред, навътре в океана,
усещам щастие, мъка... Боли.
Чувствам величието на безкрая,
величието на живота, който ни раздели. ...