11 jun 2009, 10:51

На бригада

1.3K 0 1

Ягодки червени, сладки, ала тъй зелени.

В Шотландия зелено е полето,

но голямо, чак прилича на небето.

 

 

 

Вън вали и кал до гуша,

до половината затънал е ботуша.

Писъци се чуват във тунела,

някой взел касетката на Мануела.

 

 

 

Всеки сам за себе си работи,

със дъждобрана стар и скъсаните боти.

Всяка ягодка е важна,

голяма или малка, запълва тя грамажа.

 

 

 

В караваните - мизерно,

счупено и състарено.

На леглото спят по двама,

по принцип голи, рядко със пижама.

 

 

 

 

Кабинките за душа са в полето,

бягаш сам и вижда се дупето.

 

 

 

Сутрин ставаш рано, рано,

без кафе и гледаш жално.

Скандалите започват мигновено,

вайзърът те гледа тъй студено.

 

 

 

Клякаш, бързаш, ягодки събираш,

лазиш в редовете без пощада.

Всеки се надява за награда

и в България да скочи рязко паунда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...