11.06.2009 г., 10:51

На бригада

1.3K 0 1

Ягодки червени, сладки, ала тъй зелени.

В Шотландия зелено е полето,

но голямо, чак прилича на небето.

 

 

 

Вън вали и кал до гуша,

до половината затънал е ботуша.

Писъци се чуват във тунела,

някой взел касетката на Мануела.

 

 

 

Всеки сам за себе си работи,

със дъждобрана стар и скъсаните боти.

Всяка ягодка е важна,

голяма или малка, запълва тя грамажа.

 

 

 

В караваните - мизерно,

счупено и състарено.

На леглото спят по двама,

по принцип голи, рядко със пижама.

 

 

 

 

Кабинките за душа са в полето,

бягаш сам и вижда се дупето.

 

 

 

Сутрин ставаш рано, рано,

без кафе и гледаш жално.

Скандалите започват мигновено,

вайзърът те гледа тъй студено.

 

 

 

Клякаш, бързаш, ягодки събираш,

лазиш в редовете без пощада.

Всеки се надява за награда

и в България да скочи рязко паунда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...