На бригада

Ягодки червени, сладки, ала тъй зелени.

В Шотландия зелено е полето,

но голямо, чак прилича на небето.

Вън вали и кал до гуша,

до половината затънал е ботуша.

Писъци се чуват във тунела,

някой взел касетката на Мануела.

Всеки сам за себе си работи,

със дъждобрана стар и скъсаните боти.

Всяка ягодка е важна,

голяма или малка, запълва тя грамажа.

В караваните - мизерно,

счупено и състарено.

На леглото спят по двама,

по принцип голи, рядко със пижама.

Кабинките за душа са в полето,

бягаш сам и вижда се дупето.

Сутрин ставаш рано, рано,

без кафе и гледаш жално.

Скандалите започват мигновено,

вайзърът те гледа тъй студено.

Клякаш, бързаш, ягодки събираш,

лазиш в редовете без пощада.

Всеки се надява за награда

и в България да скочи рязко паунда.