1 feb 2024, 11:28

На българите

  Poesía » Civil
807 0 0

Къде са българите стари

деца на гордия народ,

които в радост и печали,

не спирали да търсят брод.

 

И във страната и в чужбина,

те мислили са ден и нощ,

как в своята една родина,

да върнат благодат и мощ.

 

Нима е подвигът забравен,

нима от примера лишен,

народът лута изоставен,

несигурен за своя ден.

 

Дошло е време за промени,

и изборът ни ще тежи,

с сърца, души, ръце сплотени,

народът ни щом се държи.

 

Непреходното е имане,

и то формира потекло,

когато в паметта остане,

каквото някога било.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...