На Ценка
Сърцето ми плаче с кървави сълзи
и се пита пак къде си ти...
От душата ми скръб се лее
и ума ми пак по теб милее...
Очите ми - зачервени и пресъхнали...
ослепели и от света отдъхнали...
Тялото ми парализирано е отново,
чакайки да разбие тази самотна окова
И така аз тлея, очаквайки нашата среща
и в ума ми само една мисъл гореща -
как аз за ръката отново да те хвана
и да ти дам своята целувка изтерзана...
От самия себе си аз повече те те обичам
и в тези свои думи тържествено се заричам!
В любов ми се вричаш ти,
а аз всеки ден се питах: Дали?
Но ето, че любовта наистина я има
и искам да ти кажа само едно, любима:
Обичам те, от пролет до зима!
© Кямил Насуф Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Съжалявам за тъпият въпрос, но това "Обичай и ума си опичай!" ли е поздрава... или има нещо, което е озаглавено така... И мерси все пак!
-
Обичай и ума си опичай! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
