4.07.2009 г., 19:43 ч.

На Ценка 

  Поезия » Любовна
667 0 2

Сърцето ми плаче с кървави сълзи
и се пита пак къде си ти...

От душата ми скръб се лее
и ума ми пак по теб милее...

Очите ми - зачервени и пресъхнали...
ослепели и от света отдъхнали...

Тялото ми парализирано е отново,
чакайки да разбие тази самотна окова

И така аз тлея, очаквайки нашата среща
и в ума ми само една мисъл гореща -
как аз за ръката отново да те хвана
и да ти дам своята целувка изтерзана...

От самия себе си аз повече те те обичам
и в тези свои думи тържествено се заричам!

В любов ми се вричаш ти,
а аз всеки ден се питах: Дали?

Но ето, че любовта наистина я има
и искам да ти кажа само едно, любима:
Обичам те, от пролет до зима!

© Кямил Насуф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съжалявам за тъпият въпрос, но това "Обичай и ума си опичай!" ли е поздрава... или има нещо, което е озаглавено така... И мерси все пак!
  • Обичай и ума си опичай! Поздрав!
Предложения
: ??:??