На чашка
Сядам на чаша кайсиева ракия.
Истината за живота искам да открия,
а ако пия и вино една чаша -
на показ ще излезе истината наша.
До кога от всички ще трябва да крия,
че съм огън и пламък, даже стихия.
До кога чувствата си трябва да подтискам,
да не мислите вие, че много го искам?
Нали трябваше да съм важна, значима?
Ще живея в несрета през цялата зима,
но когато дойде слънчевата пролет,
ще съм готова, знам, за своя полет.
Ще бъда като чудна лястовица бяла -
свободна, бодра и от здраве засияла.
Ще си надигна аз главицата,
ще си запея волно като птицата.
Пак ще си пия своята ракия,
лицето си безгрижно ще измия,
с ръка ще махна, без да се замисля
и нова щуротия ще измисля.
Ех, само да си иде таз есен мъглива,
да видя, че и зимата вече си отива -
натам ще бъде много по-лесно,
ще бъде по-весело и по-интересно.
Стойте и ми гледайте сеира -
как ще хвана смело аз баира.
А! Май, че се поразведрих изцяло.
И всичко ми е розово и бяло.
Е, кажи как, братче, да не пия?!
Аз в ода ще възпея таз ракия.
В живота май ми дава често тон,
живея с нея като в маратон.
Обръщам на кафе, на лимонада -
тогава няма даже изненада.
Може пък да мина и на бира -
дано пък тя със нещо ме подпира.
Май трябва ми един огромен кол
и някой да ме кара като вол
Или по–точно е да кажа - крава.
Дали ще смее тъй да ме подкарва?
Я, да се взема здраво във ръце
и да си гледам болното сърце.
Да си живея, както ми е писано,
да се нагаждам, с квото е орисано.
Главата ми е вече много празна,
за всичко съм готова да се дразня.
Днес всеки ме ядосва и нервира,
а нервна ли съм - нищо не ме спира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
