18 feb 2010, 19:53

На чашка

  Poesía
925 0 3

На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.

След втората минах на "ти",
крещях и се тръшках на пода,
а неговото око не трепна дори,
тъй непоклатима бе тая особа.

Внезапно му виканх в лицето:
"Със смърт те заплашвам, глупак!"
Не мигна! А аз, при което, 
издумах "Не струваш и пукнат петак!"
                ***
Прозяв! 10 часът е, главата ужасно боли,
снощи пак от любов съм пила, нали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко е индивидуално.Аз пък почувствах нещо ей така."5-часа ракиено време" хе хе е как да не ми хареса-има послание ,продължавам да пиеш от любов.Полезно е! Поздрав!
  • Римите ти са като кръпки,по-добре ги махни, никакъв, ама никакъв ритъм. И никаква поанта. И дори някой да обели, че това няма значение, ще ти кажа нещо, което има - ти не казваш нищо с този стих. Аз, като читател, не почувствах нищо, не разбрах нищо, дори махмурлука ти. Може и в мен да е проблемът, щом в предишния коментар звучи определението "чудесно изпълнение", кой знае...
  • Супер! Прекрасна идея и чудесно изпълнение

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...