18 feb 2010, 19:53

На чашка

  Poesía
924 0 3

На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.

След втората минах на "ти",
крещях и се тръшках на пода,
а неговото око не трепна дори,
тъй непоклатима бе тая особа.

Внезапно му виканх в лицето:
"Със смърт те заплашвам, глупак!"
Не мигна! А аз, при което, 
издумах "Не струваш и пукнат петак!"
                ***
Прозяв! 10 часът е, главата ужасно боли,
снощи пак от любов съм пила, нали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко е индивидуално.Аз пък почувствах нещо ей така."5-часа ракиено време" хе хе е как да не ми хареса-има послание ,продължавам да пиеш от любов.Полезно е! Поздрав!
  • Римите ти са като кръпки,по-добре ги махни, никакъв, ама никакъв ритъм. И никаква поанта. И дори някой да обели, че това няма значение, ще ти кажа нещо, което има - ти не казваш нищо с този стих. Аз, като читател, не почувствах нищо, не разбрах нищо, дори махмурлука ти. Може и в мен да е проблемът, щом в предишния коментар звучи определението "чудесно изпълнение", кой знае...
  • Супер! Прекрасна идея и чудесно изпълнение

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...