На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.
След втората минах на "ти",
крещях и се тръшках на пода,
а неговото око не трепна дори,
тъй непоклатима бе тая особа.
Внезапно му виканх в лицето:
"Със смърт те заплашвам, глупак!"
Не мигна! А аз, при което,
издумах "Не струваш и пукнат петак!"
***
Прозяв! 10 часът е, главата ужасно боли,
снощи пак от любов съм пила, нали...
© Яна Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
