Feb 18, 2010, 7:53 PM

На чашка

  Poetry
917 0 3

На чашка поканих живота,
5 часа - ракиено време.
Започнах с неохота
да му изливам своето бреме.

След втората минах на "ти",
крещях и се тръшках на пода,
а неговото око не трепна дори,
тъй непоклатима бе тая особа.

Внезапно му виканх в лицето:
"Със смърт те заплашвам, глупак!"
Не мигна! А аз, при което, 
издумах "Не струваш и пукнат петак!"
                ***
Прозяв! 10 часът е, главата ужасно боли,
снощи пак от любов съм пила, нали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко е индивидуално.Аз пък почувствах нещо ей така."5-часа ракиено време" хе хе е как да не ми хареса-има послание ,продължавам да пиеш от любов.Полезно е! Поздрав!
  • Римите ти са като кръпки,по-добре ги махни, никакъв, ама никакъв ритъм. И никаква поанта. И дори някой да обели, че това няма значение, ще ти кажа нещо, което има - ти не казваш нищо с този стих. Аз, като читател, не почувствах нищо, не разбрах нищо, дори махмурлука ти. Може и в мен да е проблемът, щом в предишния коментар звучи определението "чудесно изпълнение", кой знае...
  • Супер! Прекрасна идея и чудесно изпълнение

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...