2 nov 2008, 14:47

На четири очи със самотата

Poesía » Civil

1.2K 0 25

Престраши ли се? Май, че? Е... Разгеле... Сядай.
Тъй и тъй с теб отдавна си чатим на ум...
К'во ше пиеш? Коняче? - Недей се ебавай...
На ти марково уиски. Превземай със щурм...

Как така се реши да излезеш на светло?
Нещо има! Изплюй го! Защо днес дойде?
Писна ти да обираш последното ресто
след поредното "Сбогом!", от връзка-менте?

Знаеш ли, Самота, няма да ми повярваш,
но без теб съм загубена. Пълен капут.
Само ти знаеш как мълком да утешаваш -
с топли женски сълзи да топиш всеки студ...

Пий! Наздраве сега! Да ни чукне в петите...
Ред сълзи, ред сополи, ред майни на глас...
Знай, мъжете са тухли, с които жените
свойта сила градим... До последния час...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goredoly (Миглена Цветкова)

тухли, бетони, арматури... Абе, закъде сме без тия мъже?

2008-11-19T08:07:56+02:00
Индиана (Криси)

Страховито силна си, Гери!!! Обичам да те чета, защото ми даваш онази сила, която ми липсва...Радвам се, че се запознахме и наслаждавахме на живота, пък макар и за кратко! С обич!!!

2008-11-09T01:44:01+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Прекрасно! Отдавна не бях те чела.А поантата си е направо сентенция!

2008-11-04T07:20:06+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Титанично! Бурни аплаузи от мен! И за новата снимка, която харесах много.

2008-11-04T00:52:53+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Само не разбрах к'во не му харесваш на коняка, м?
Готино!
Поздрави!

2008-11-03T22:47:25+02:00