На четири очи със самотата
Тъй и тъй с теб отдавна си чатим на ум...
К'во ше пиеш? Коняче? - Недей се ебавай...
На ти марково уиски. Превземай със щурм...
Как така се реши да излезеш на светло?
Нещо има! Изплюй го! Защо днес дойде?
Писна ти да обираш последното ресто
след поредното "Сбогом!", от връзка-менте?
Знаеш ли, Самота, няма да ми повярваш,
но без теб съм загубена. Пълен капут.
Само ти знаеш как мълком да утешаваш -
с топли женски сълзи да топиш всеки студ...
Пий! Наздраве сега! Да ни чукне в петите...
Ред сълзи, ред сополи, ред майни на глас...
Знай, мъжете са тухли, с които жените
свойта сила градим... До последния час...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени