2.11.2008 г., 14:47

На четири очи със самотата

1.2K 0 25
Престраши ли се? Май, че? Е... Разгеле... Сядай.
Тъй и тъй с теб отдавна си чатим на ум...
К'во ше пиеш? Коняче? - Недей се ебавай...
На ти марково уиски. Превземай със щурм...

Как така се реши да излезеш на светло?
Нещо има! Изплюй го! Защо днес дойде?
Писна ти да обираш последното ресто
след поредното "Сбогом!", от връзка-менте?

Знаеш ли, Самота, няма да ми повярваш,
но без теб съм загубена. Пълен капут.
Само ти знаеш как мълком да утешаваш -
с топли женски сълзи да топиш всеки студ...

Пий! Наздраве сега! Да ни чукне в петите...
Ред сълзи, ред сополи, ред майни на глас...
Знай, мъжете са тухли, с които жените
свойта сила градим... До последния час...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тухли, бетони, арматури... Абе, закъде сме без тия мъже?
  • Страховито силна си, Гери!!! Обичам да те чета, защото ми даваш онази сила, която ми липсва...Радвам се, че се запознахме и наслаждавахме на живота, пък макар и за кратко! С обич!!!
  • Прекрасно! Отдавна не бях те чела.А поантата си е направо сентенция!
  • Титанично! Бурни аплаузи от мен! И за новата снимка, която харесах много.
  • Само не разбрах к'во не му харесваш на коняка, м?
    Готино!
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...