13 abr 2008, 9:37

На чисто

1.2K 0 23
 

                          На чисто

 

 

                      Миг невнимание...

 

                      и бентът на мислите ми се скъса.

 

                      Отприщиха се думи премълчани,

 

                      страхове насъбрани,

 

                      тайни неизречени,

 

                      люти закани,

 

                      съображения,

 

                      противоречия,

 

                      неуместни желания,

 

                      досадната скука

 

                      и каквото там още се лута...

 

                      Ами сега?!

                    

                      ...

 

                      Започвам на чисто.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В началото?
    Било е Цялото.
    Било е смело и само...
    Мечтало е.
    И сбъдвало.
    Каквото както е могло.
    Растяла с крачките
    Душата
    и радвала се
    да се сподели...
    Раздавала
    и получавала
    каквото,както,
    в чудно трудни дни.
    И учела се да говори,
    дори когато
    премълчаното
    дамгосано мълчи.
    След думите
    са мислите
    свободни.
    Животът!
    Може би отново
    ще ви приближи?
    В неведомото
    оживява
    човешки
    невъзможното,
    нали?
    Прегръщам те.С уважение.
  • По добре така - на чисто - отколкото да има люти закани, страхове и думи премълчани... Поздрави, мила!
  • харесва ми
  • Какво по-хубаво от едно ново начало?
  • Доброто побеждава!Бъди щастлива,Павли!Прегръдки!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...