13 апр. 2008 г., 09:37

На чисто

1.2K 0 23
 

                          На чисто

 

 

                      Миг невнимание...

 

                      и бентът на мислите ми се скъса.

 

                      Отприщиха се думи премълчани,

 

                      страхове насъбрани,

 

                      тайни неизречени,

 

                      люти закани,

 

                      съображения,

 

                      противоречия,

 

                      неуместни желания,

 

                      досадната скука

 

                      и каквото там още се лута...

 

                      Ами сега?!

                    

                      ...

 

                      Започвам на чисто.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В началото?
    Било е Цялото.
    Било е смело и само...
    Мечтало е.
    И сбъдвало.
    Каквото както е могло.
    Растяла с крачките
    Душата
    и радвала се
    да се сподели...
    Раздавала
    и получавала
    каквото,както,
    в чудно трудни дни.
    И учела се да говори,
    дори когато
    премълчаното
    дамгосано мълчи.
    След думите
    са мислите
    свободни.
    Животът!
    Може би отново
    ще ви приближи?
    В неведомото
    оживява
    човешки
    невъзможното,
    нали?
    Прегръщам те.С уважение.
  • По добре така - на чисто - отколкото да има люти закани, страхове и думи премълчани... Поздрави, мила!
  • харесва ми
  • Какво по-хубаво от едно ново начало?
  • Доброто побеждава!Бъди щастлива,Павли!Прегръдки!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...