НА ЦВЕТНИЦА

Тази сутрин рано стана си Цветана,

в двора до герана агънце я чака.

Да го милва нежно по главица,

да му сипне бистричка водица.

Бързо се облече и косите сплете,

в двора под сайванта агънце проплака.

Грабна си елече и навън завтече,

агънце и дума още отдалече:

"Идвай, идвай, моя бяла Цвети,

днес ще дойдат гости отдалече.

Празник ти е, слънце ще засвети,

другата неделя няма да ме има вече.

Топла пита да омесиш, да навиеш козунак,

бели ръ̀це да измиеш, цвете да държиш.

А кога си тръгнат всичките по мрак,

мене да не мислиш и за мен да не тъжиш."

И Цветана се наведе, агънце си гушна,

сложи го да легне в нейната полица.

Нещо му изказа, думи му прошушна

и избърса топли си сълзици.