27 nov 2019, 7:57

На/д/строения: Пътят

  Poesía » Otra
569 0 0

                        диа/ло/грама /Заключение/

 

                                    Всюду беда и утраты, Что тебя ждет впереди?

                                                             Александър Блок "Роза и крест"

                                    Няма човек, който да заслужава твоите сълзи,

                                        а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

                                                                         Габриел Гарсия Маркес    

                                                            

     Дхарма. Розов изгрев на запад. Прекрачвам през огъня в свят с ново лице.

 

  – Мога. Вярвам.

                                                                                            – Да вървим!

  – Видях как вятърът си играе с мъглата,

    а клоните на дърветата не помръдват.

    Щрак! И написах стихотворение.                                                                                                            

                                                                                                           – Щастливка!

                                                    /Горчива усмивка/             

                   

  – Скрий ме на показ!

     Тихият срив на очите ти

     не е наказание...                                                              

                                                                                                 – А поличба.

   – Черен петел.

                                                                                                    – Треперя.

 

   – В друг свят...                                                                                                   

                                                                              – ... няма да съществуваш.

   – Ти, мой единствен и нежен!

                                                                         – Мой ласкав и нежен звяр... *

   – ...плашлив...

                                                                             – ... в мистичен дим и с дъх

                                                                                 на "Живанши".

                                                                                                           А той?

   – Той изгоря... 

                                                                                   – ... почти по Маяковски:

   – ... в син тиган небето

      прави си омлет...

                                                                                   – На жълто ли кръвта ми

                                                                                      ти прилича?

   – Цветът ти е...

                                                                                                     – ... фениксов.

   – Изречи името ми и ме пусни

      по вятъра.

                                                                                           – В плът потърси ме.

   – Спаси ме!

                                                           С обич...

                                                – Не скърби. В стихия

                                                   ще те скрия

                                                   от света в прозрачно семе.

                                                   Има време,

                                                   ще възкръснеш.

                                                                                Кръстът.

 

                                                             – В космичен сплит от светове безброй...

      – ... един си все. И все си

                                                           мой.

                                                  – От теб не ми е много всяка доза –

                                                     обичам те неотменимо / , /

                                                                                                  Роза.

 

 

                                       P.S – Аз и Александър /но това е друга история/.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=GPq6eGCXXP8

https://www.youtube.com/watch?v=m8wMnseI1Ds

 

 


* Ти, мой единствен и нежен, мой ласкав и нежен звяр – от текста на Сергей Лиханов към валса на Евгений Дога от филма " Мой ласкав и нежен звяр".

                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...