На/д/строения: Пътят
диа/ло/грама /Заключение/
Всюду беда и утраты, Что тебя ждет впереди?
Александър Блок "Роза и крест"
Няма човек, който да заслужава твоите сълзи,
а който ги заслужава, не те кара да плачеш.
Габриел Гарсия Маркес
Дхарма. Розов изгрев на запад. Прекрачвам през огъня в свят с ново лице.
– Мога. Вярвам.
– Да вървим!
– Видях как вятърът си играе с мъглата,
а клоните на дърветата не помръдват.
Щрак! И написах стихотворение.
– Щастливка!
/Горчива усмивка/
– Скрий ме на показ!
Тихият срив на очите ти
не е наказание...
– А поличба.
– Черен петел.
– Треперя.
– В друг свят...
– ... няма да съществуваш.
– Ти, мой единствен и нежен!
– Мой ласкав и нежен звяр... *
– ...плашлив...
– ... в мистичен дим и с дъх
на "Живанши".
А той?
– Той изгоря...
– ... почти по Маяковски:
– ... в син тиган небето
прави си омлет...
– На жълто ли кръвта ми
ти прилича?
– Цветът ти е...
– ... фениксов.
– Изречи името ми и ме пусни
по вятъра.
– В плът потърси ме.
– Спаси ме!
С обич...
– Не скърби. В стихия
ще те скрия
от света в прозрачно семе.
Има време,
ще възкръснеш.
Кръстът.
– В космичен сплит от светове безброй...
– ... един си все. И все си
мой.
– От теб не ми е много всяка доза –
обичам те неотменимо / , /
Роза.
P.S – Аз и Александър /но това е друга история/.
https://www.youtube.com/watch?v=GPq6eGCXXP8
https://www.youtube.com/watch?v=m8wMnseI1Ds
* Ти, мой единствен и нежен, мой ласкав и нежен звяр – от текста на Сергей Лиханов към валса на Евгений Дога от филма " Мой ласкав и нежен звяр".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
