14 jun 2006, 0:31

На далече от мене!

  Poesía
2K 0 3

С отровни стрели опитваш 
 се да ме уцелиш...
   но грешка е помни!!!
      Аз по-отровна съм от нея!!!
И отровата вечно ще е в теб...
  щом гледаха те моите очи,
    а те като огън изгарят
                              сърцето ти!
Защо го правиш? Върви си, за да
                  не страдаш!!!
Жената е мила и нежна, но
 бушува в нея вятърат, който
   дори не подозираш
     че може да те отведе
        в нейните окови!!!
Окови, който вечно ще
  задържат душата ти...
    на дъното на океана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Пашова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...