На далече от мене!
С отровни стрели опитваш
се да ме уцелиш...
но грешка е помни!!!
Аз по-отровна съм от нея!!!
И отровата вечно ще е в теб...
щом гледаха те моите очи,
а те като огън изгарят
сърцето ти!
Защо го правиш? Върви си, за да
не страдаш!!!
Жената е мила и нежна, но
бушува в нея вятърат, който
дори не подозираш
че може да те отведе
в нейните окови!!!
Окови, който вечно ще
задържат душата ти...
на дъното на океана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Пашова Всички права запазени
