На далечния приятел

Влакът среднощен потраква по релсите в такт,

бягат семафори, c яркия лъч заслепени.

Вярвам, че спазваш ти нашия таен контракт -

мисля за тебе и зная, че мислиш за мене.

Твоя град влакът за спирка не ще избере,

ще го подмине в гонитбата за кариера.

Неблагодарният, щом е що-годе добре,

все ще си мисли, че сякаш видял те е вчера.

По телефон и и-мейл ще се чуваме пак.

Сещам те с топлия поглед как в мене проникваш,

виждаш ме как изхабил съм се с времето, как

злоба и завист в душата ми бавно поникват.

Тъй разпиля ни животът на разни страни!

Вечност измина, откакто не съм се шегувал!

Пак ще те срещна и ти ще ми кажеш: “Стани!

Със младостта си все още не си се сбогувал."