5 дек. 2015 г., 22:34

На далечния приятел

403 0 0

На далечния приятел

 

Влакът среднощен потраква по релсите в такт,

бягат семафори, c яркия лъч заслепени.

Вярвам, че спазваш ти нашия таен контракт -

мисля за тебе и зная, че мислиш за мене.

 

Твоя град влакът за спирка не ще избере,

ще го подмине в гонитбата за кариера.

Неблагодарният, щом е що-годе добре,

все ще си мисли, че сякаш видял те е вчера.

 

По телефон и и-мейл ще се чуваме пак.

Сещам те с топлия поглед как в мене проникваш,

виждаш ме как изхабил съм се с времето, как

злоба и завист в душата ми бавно поникват.

 

Тъй разпиля ни животът на разни страни!

Вечност измина, откакто не съм се шегувал!

Пак ще те срещна и ти ще ми кажеш: “Стани!

Със младостта си все още не си се сбогувал."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....