На далечния приятел
Влакът среднощен потраква по релсите в такт,
бягат семафори, c яркия лъч заслепени.
Вярвам, че спазваш ти нашия таен контракт -
мисля за тебе и зная, че мислиш за мене.
Твоя град влакът за спирка не ще избере,
ще го подмине в гонитбата за кариера.
Неблагодарният, щом е що-годе добре,
все ще си мисли, че сякаш видял те е вчера.
По телефон и и-мейл ще се чуваме пак.
Сещам те с топлия поглед как в мене проникваш,
виждаш ме как изхабил съм се с времето, как
злоба и завист в душата ми бавно поникват.
Тъй разпиля ни животът на разни страни!
Вечност измина, откакто не съм се шегувал!
Пак ще те срещна и ти ще ми кажеш: “Стани!
Със младостта си все още не си се сбогувал."
© Владимир Костов Всички права запазени