На Дана

Отчаян и изгубен бях.
В мъка, блян и нещастие крещях.
За спасение на моята душа зовях.
И тогава тебе аз съзрях.


Когато пред мен застана,
в сърцето мое нещо  стана.
Намерих път и светлина
за моята изгубена душа.


Показа се ти от вратата здрава
и като ангел в светлина облян.
Пред мен тъй прекрасна, цяла,
ме накара от удивление да застина в блян.


Ох, дори да съзнавам,
че всичко остава само сън,
не искам пред себе си да признавам,
че ще остана от сърцето ти навън.


В болка и страдание идва любовта
и осветява пътя като звезда.
Заблудена остава моята душа,
но не ще забравя любовта.