7.10.2009 г., 12:08

На Дана

984 0 0

Отчаян и изгубен бях.
В мъка, блян и нещастие крещях.
За спасение на моята душа зовях.
И тогава тебе аз съзрях.


Когато пред мен застана,
в сърцето мое нещо  стана.
Намерих път и светлина
за моята изгубена душа.


Показа се ти от вратата здрава
и като ангел в светлина облян.
Пред мен тъй прекрасна, цяла,
ме накара от удивление да застина в блян.


Ох, дори да съзнавам,
че всичко остава само сън,
не искам пред себе си да признавам,
че ще остана от сърцето ти навън.


В болка и страдание идва любовта
и осветява пътя като звезда.
Заблудена остава моята душа,
но не ще забравя любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...