Мен може да ме няма вече,
но отвори таз малка книжка -
тъй аз ще проговоря отдалече
и ще усетиш моята въздишка.
Ще си припомниш моите слова,
изпълнени с любов, с тревога,
но аз ще съм отлитнала при Бога
и няма да усетя твоя зов.
Пази я. Спомняй си за мене.
Предай я ти на своите еца
и връзката ни няма да престане -
ще бъде тя за вечни времена...
1995 г. Снеоана Кръстанова
© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados
(Добави едно "д" в пред-пред-последния стих. И "Снеоана" предполагам, че е СнеЖана... Бързала си, но можеш да редактираш)