janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)
49 737
28 янв. 2008 г., 09:52

На децата ми 

  Поэзия
565 0 3

Мен  може да ме няма вече,

но отвори таз малка книжка -

тъй аз ще проговоря отдалече

и ще усетиш моята въздишка.

Ще си припомниш моите слова,

изпълнени с любов, с тревога,

но аз ще съм отлитнала при Бога

и няма да усетя твоя зов.

Пази я. Спомняй си за мене.

Предай я ти на своите еца

и връзката ни няма да престане -

ще бъде тя за вечни времена...

 

1995 г. Снеоана Кръстанова

 

 

 

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът е прекрасен! Завещаваш на децата си целия си свят, събран грижливо през годините в "малката книжка"! Докоснах се и аз до частица от него! И много ми хареса! Благодаря ти!

    (Добави едно "д" в пред-пред-последния стих. И "Снеоана" предполагам, че е СнеЖана... Бързала си, но можеш да редактираш)
  • Хубаво казано!
    ех, деца...!
    с обич, Жана.
  • Момиче,защо си се забързала...?Като гледам годината...много млада си започнала да мислиш за "другото време",но може би е било за добро,защото си създавала стиховете-подаръци...
    Ще следя с инерес твоите откровения...Харесва ми начина ти на писане.
    С обич,за теб!
Предложения
: ??:??