На децата ми

Поезия

686 0 3

Мен може да ме няма вече,

но отвори таз малка книжка -

тъй аз ще проговоря отдалече

и ще усетиш моята въздишка.

Ще си припомниш моите слова,

изпълнени с любов, с тревога,

но аз ще съм отлитнала при Бога

и няма да усетя твоя зов.

Пази я. Спомняй си за мене.

Предай я ти на своите еца

и връзката ни няма да престане -

ще бъде тя за вечни времена...

1995 г. Снеоана Кръстанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Magnoliq (Маги)

Стихът е прекрасен! Завещаваш на децата си целия си свят, събран грижливо през годините в "малката книжка"! Докоснах се и аз до частица от него! И много ми хареса! Благодаря ти!

(Добави едно "д" в пред-пред-последния стих. И "Снеоана" предполагам, че е СнеЖана... Бързала си, но можеш да редактираш)

2008-01-30T08:46:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво казано!
ех, деца...!
с обич, Жана.

2008-01-28T11:16:51+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Момиче,защо си се забързала...?Като гледам годината...много млада си започнала да мислиш за "другото време",но може би е било за добро,защото си създавала стиховете-подаръци...
Ще следя с инерес твоите откровения...Харесва ми начина ти на писане.
С обич,за теб!

2008-01-28T11:15:24+02:00