Мен може да ме няма вече,
но отвори таз малка книжка -
тъй аз ще проговоря отдалече
и ще усетиш моята въздишка.
Ще си припомниш моите слова,
изпълнени с любов, с тревога,
но аз ще съм отлитнала при Бога
и няма да усетя твоя зов.
Пази я. Спомняй си за мене.
Предай я ти на своите еца
и връзката ни няма да престане -
ще бъде тя за вечни времена...
1995 г. Снеоана Кръстанова
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
Бързала си, но можеш да редактираш)
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
