KLAAS (Валери Янев)
33 128
20 feb 2008, 12:43

На детето в мен 

  Poesía » Filosófica
1004 0 7
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...

Kогато нихилизмът в суетата сива,
те разменя алчно, като древен артифакт
и единствено една мечта красива
озарява нощем твоя саркофаг...

Когато всяка мисъл за красивото в живота
се раздира на хиляди къса наивност
и прогизнал до кости, се давиш в компота
на същата тази безлична стерилност...

И пак тогава, и само тогава - намирам те, мое море
красиво,
щастливо
и толкова диво,
със дъх на кристално добре...
Аз в тебе потапям се,
скривам се,
стапям се,
откривам те,
мило дете...
И в устрем надвесен,
разсеян,
унесен,
държа те във мойте ръце...

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??