20 feb 2008, 12:43

На детето в мен 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 8
1051 0 7
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива,
те разменя алчно, като древен артифакт
и единствено една мечта красива
озарява нощем твоя саркофаг...
Когато всяка мисъл за красивото в живота
се раздира на хиляди къса наивност
и прогизнал до кости, се давиш в компота
на същата тази безлична стерилност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »