20 февр. 2008 г., 12:43

На детето в мен

1.2K 0 7
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...

Kогато нихилизмът в суетата сива,
те разменя алчно, като древен артифакт
и единствено една мечта красива
озарява нощем твоя саркофаг...

Когато всяка мисъл за красивото в живота
се раздира на хиляди къса наивност
и прогизнал до кости, се давиш в компота
на същата тази безлична стерилност...

И пак тогава, и само тогава - намирам те, мое море
красиво,
щастливо
и толкова диво,
със дъх на кристално добре...
Аз в тебе потапям се,
скривам се,
стапям се,
откривам те,
мило дете...
И в устрем надвесен,
разсеян,
унесен,
държа те във мойте ръце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...