На детето в мен
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива,
те разменя алчно, като древен артифакт
и единствено една мечта красива
озарява нощем твоя саркофаг...
Когато всяка мисъл за красивото в живота
се раздира на хиляди къса наивност
и прогизнал до кости, се давиш в компота
на същата тази безлична стерилност...
И пак тогава, и само тогава - намирам те, мое море
красиво,
щастливо
и толкова диво,
със дъх на кристално добре...
Аз в тебе потапям се,
скривам се,
стапям се,
откривам те,
мило дете...
И в устрем надвесен,
разсеян,
унесен,
държа те във мойте ръце...
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива,
те разменя алчно, като древен артифакт
и единствено една мечта красива
озарява нощем твоя саркофаг...
Когато всяка мисъл за красивото в живота
се раздира на хиляди къса наивност
и прогизнал до кости, се давиш в компота
на същата тази безлична стерилност...
И пак тогава, и само тогава - намирам те, мое море
красиво,
щастливо
и толкова диво,
със дъх на кристално добре...
Аз в тебе потапям се,
скривам се,
стапям се,
откривам те,
мило дете...
И в устрем надвесен,
разсеян,
унесен,
държа те във мойте ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
