На Димчо Дебелянов

                          На Димчо Дебелянов 

Ние българите с теб много се гордеем,

като теб и ние за България милеем!

Живя малко ти поете но остави следа,

вражески куршум покоси твоята снага!

Млад бе, но отиде с другарите си на война,

да браниш нашата мила родна страна.

За нея загина но със стиховете си остана,

остана в нас, в душите ни, в нашите сърца!

Сега ни гледаш от синьото небе с тъга,

няма я обичта между хората и човещина.

Другите народи пак ще ни вкарат във война,

ние сме миролюбиви но такава е нашата съдба!

Бяха казали чужди умни хора някога

"Не пращайте поетите си на война".

Да това е истина, поета води своята борба,

ако е застрашена родината му, той е в окопа!

Той ще умре за нея, за своята родна страна,

в боя в първите редици с гордо вдигната глава.

Ще загине но ще останат неговите следи слова,

поетът е поет, той води не само с перото си борба!