2.10.2025 г., 13:45

На Димчо Дебелянов

229 2 1

                          На Димчо Дебелянов 

 

Ние българите с теб много се гордеем,

като теб и ние за България милеем!

Живя малко ти поете но остави следа,

вражески куршум покоси твоята снага!

 

Млад бе, но отиде с другарите си на война,

да браниш нашата мила родна страна.

За нея загина но със стиховете си остана,

остана в нас, в душите ни, в нашите сърца!

 

Сега ни гледаш от синьото небе с тъга,

няма я обичта между хората и човещина.

Другите народи пак ще ни вкарат във война,

ние сме миролюбиви но такава е нашата съдба!

 

Бяха казали чужди умни хора някога

"Не пращайте поетите си на война".

Да това е истина, поета води своята борба,

ако е застрашена родината му, той е в окопа!

 

Той ще умре за нея, за своята родна страна,

в боя в първите редици с гордо вдигната глава.

Ще загине но ще останат неговите следи слова,

поетът е поет, той води не само с перото си борба!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...