Oct 2, 2025, 1:45 PM

На Димчо Дебелянов

  Poetry
228 2 1

                          На Димчо Дебелянов 

 

Ние българите с теб много се гордеем,

като теб и ние за България милеем!

Живя малко ти поете но остави следа,

вражески куршум покоси твоята снага!

 

Млад бе, но отиде с другарите си на война,

да браниш нашата мила родна страна.

За нея загина но със стиховете си остана,

остана в нас, в душите ни, в нашите сърца!

 

Сега ни гледаш от синьото небе с тъга,

няма я обичта между хората и човещина.

Другите народи пак ще ни вкарат във война,

ние сме миролюбиви но такава е нашата съдба!

 

Бяха казали чужди умни хора някога

"Не пращайте поетите си на война".

Да това е истина, поета води своята борба,

ако е застрашена родината му, той е в окопа!

 

Той ще умре за нея, за своята родна страна,

в боя в първите редици с гордо вдигната глава.

Ще загине но ще останат неговите следи слова,

поетът е поет, той води не само с перото си борба!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...