На Димчо Дебелянов
На Димчо Дебелянов
Ние българите с теб много се гордеем,
като теб и ние за България милеем!
Живя малко ти поете но остави следа,
вражески куршум покоси твоята снага!
Млад бе, но отиде с другарите си на война,
да браниш нашата мила родна страна.
За нея загина но със стиховете си остана,
остана в нас, в душите ни, в нашите сърца!
Сега ни гледаш от синьото небе с тъга,
няма я обичта между хората и човещина.
Другите народи пак ще ни вкарат във война,
ние сме миролюбиви но такава е нашата съдба!
Бяха казали чужди умни хора някога
"Не пращайте поетите си на война".
Да това е истина, поета води своята борба,
ако е застрашена родината му, той е в окопа!
Той ще умре за нея, за своята родна страна,
в боя в първите редици с гордо вдигната глава.
Ще загине но ще останат неговите следи слова,
поетът е поет, той води не само с перото си борба!
© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used