На дните с вятърните мелници...
На дните с вятърните мелници -
не мога повече да споря!
Ще разседлая всички делници!
Ще литна празнично нагоре!
С душа над пътищата, калните,
от най-високото ще светна.
И няма повече нормалните
да връзват лудостта ми цветна.
Нормалните, най-вече лошите,
от щастие ще се напият!
И само кучето ми в нощите
по-тъжно от чакал ще вие.
Ще го натирят с кол богатите!
А бедните - ще го нахранят...
На залеза сълзите, златните,
във моя свят ще го поканят...
Напук на всички понеделници -
ще се превърна във неделя!
Напук на вятърните мелници -
брашно с нормалните не меля!
Ще пия вино със безделници!
Почти естествено безумна...
Напук на вятърните мелници -
на тръгване ще те целуна!
Но, моля те! Не пий до съмване!
Че изгрева... не ми прилича!
Виж, залеза... е като сбъдване!
По залез само... ме обичай!
И избърши сълзата, мъжката...
Аз... няма да съм ти далече!
Ще съм една звезда над къщата,
в която се прибираш вечер.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления! Впечатляващ стих!
-
"И няма повече нормалните
да връзват лудостта ми цветна."
Обратното на лудостта е просто като тиха скука...
Еднакво "да",еднакво "не"И нито капка"Не ми пука".
Светът ми уж непроменен със дребнотемие ме дави
и само лудостта във мен опитва се да ме спасява...
Аплодисменти! -
Поздравления за силния стих, Гълъбина!
-
Дай Боже всяко безумство да е като твоето! Повече нищо няма да кажа, но съм сигурна, че ти знаеш какво мисля.
-
Може да стане песен.
-
Много силни думи! Много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
