На дните с вятърните мелници...

Poetry

718 0 6

На дните с вятърните мелници -
не мога повече да споря!
Ще разседлая всички делници!
Ще литна празнично нагоре!

С душа над пътищата, калните,
от най-високото ще светна.
И няма повече нормалните
да връзват лудостта ми цветна.

Нормалните, най-вече лошите,
от щастие ще се напият!
И само кучето ми в нощите
по-тъжно от чакал ще вие.

Ще го натирят с кол богатите!
А бедните - ще го нахранят...
На залеза сълзите, златните,
във моя свят ще го поканят...

Напук на всички понеделници -
ще се превърна във неделя!
Напук на вятърните мелници -
брашно с нормалните не меля!

Ще пия вино със безделници!
Почти естествено безумна...
Напук на вятърните мелници -
на тръгване ще те целуна!

Но, моля те! Не пий до съмване!
Че изгрева... не ми прилича!
Виж, залеза... е като сбъдване!
По залез само... ме обичай!

И избърши сълзата, мъжката...
Аз... няма да съм ти далече!
Ще съм една звезда над къщата,
в която се прибираш вечер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valinor (Валентина)

Поздравления! Впечатляващ стих!

2015-10-30T00:09:25+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"И няма повече нормалните
да връзват лудостта ми цветна."

Обратното на лудостта е просто като тиха скука...
Еднакво "да",еднакво "не"И нито капка"Не ми пука".
Светът ми уж непроменен със дребнотемие ме дави
и само лудостта във мен опитва се да ме спасява...

Аплодисменти!

2015-10-29T23:16:48+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за силния стих, Гълъбина!

2015-10-29T20:36:20+02:00
radiola (Рада Димова)

Дай Боже всяко безумство да е като твоето! Повече нищо няма да кажа, но съм сигурна, че ти знаеш какво мисля.

2015-10-29T19:57:57+02:00
maiaan (Мая Ангелова)

Може да стане песен.

2015-10-29T19:04:09+02:00